De Transhumance in Bulgarije
Vorige zomer, in augustus 2024, had ik het geluk een dag mee te stappen met een kudde schapen in het Balkangebergte in Bulgarije.
De NGO FWFF (Fund for Wild Flora and Fauna) is Bulgaarse een organisatie die zich inzet voor biodiversiteit en verantwoordelijk is voor de herintroductie van gieren in de Kresna-kloof en in Kotel. In het verlengde van deze herintroductie zet men zich in voor het herstel van ecologische processen in Bulgarije.
De schaapskudde telt ongeveer 1.000 dieren en wordt ingezet voor natuurbeheer. Rond de boerderij van de NGO worden de bergweiden begraasd door verschillende soorten vee, zoals runderen, paarden en schapen. Vroeger werd het vee verplaatst om altijd toegang te hebben tot voldoende graslanden. Deze verplaatsingen waren seizoensgebonden, duurden meerdere dagen en stonden bekend als de transhumance. Dit is een cyclische verplaatsing van het vee van de winter- naar de zomerweiden.
De transhumance is een eeuwenoude traditie die van groot belang was voor zowel het landschap als het ecosysteem. Deze traditie kwam veel voor in het zuiden van Europa, onder andere in Italië, Spanje en op het Balkanschiereiland. Sinds 2019 is de transhumance erkend als immaterieel cultureel erfgoed door UNESCO.
Gieren, wolven en andere aaseters profiteerden van de transhumance, omdat er onderweg vaak enkele verzwakte dieren stierven. Door de begrazing ontstond er een mozaïeklandschap dat de biodiversiteit bevorderde.
De NGO probeert deze oude traditie nieuw leven in te blazen, en hopelijk vormt deze stap het begin van een hernieuwde en duurzame traditie.

Meer foto's zijn te zien op mijn instagram ludogoossensnatuurfotos

Transhumance in Bulgaria
Last summer, in August 2024, I was fortunate enough to spend a day walking with a flock of sheep in the Balkan Mountains of Bulgaria.
The NGO FWFF (Fund for Wild Flora and Fauna) is an organization dedicated to biodiversity and is particularly known for reintroducing vultures in the Kresna Gorge and in Kotel, Bulgaria. In line with this reintroduction, the organization also works to restore ecological processes in the country.
The flock consists of approximately 1,000 animals and is used for nature conservation purposes. Around the NGO's farm, the mountain pastures are grazed by various livestock such as cattle, horses, and sheep. In the past, livestock was moved regularly to ensure sufficient access to grazing land. These seasonal movements took place over several days and were known as transhumance — the cyclical migration of livestock between winter and summer pastures.
Transhumance is an ancient tradition that played a crucial role in shaping both landscapes and ecosystems. It was a common practice in southern Europe, including Italy, Spain, and the Balkan Peninsula. Since 2019, UNESCO has recognized transhumance as Intangible Cultural Heritage.
Vultures, wolves, and other scavengers benefited from transhumance, as a few weakened animals typically died along the way. Grazing also created a mosaic landscape that supported biodiversity.
The NGO is working to revive this age-old tradition, and hopefully, this marks the beginning of a renewed and meaningful custom.

Трансхуманцията в България
Миналото лято, през август 2024 г., имах щастието да прекарам един ден, вървейки с стадо овце в Стара планина, България.
НПО FWFF (Фонд за дива флора и фауна) е организация, посветена на опазването на биологичното разнообразие и е особено известна с повторното въвеждане на лешояди в Кресненското дефиле и в Котел. В допълнение към тази дейност, организацията работи и за възстановяване на екологични процеси в страната.
Стадото наброява около 1000 животни и се използва за природозащитни цели. В района около фермата на НПО-то, планинските пасища се използват за паша от различни видове добитък – крави, коне и овце. В миналото добитъкът е бил преместващ сезонно, за да има достъп до достатъчно пасища. Тези придвижвания са продължавали с дни и са били известни като трансхуманция – цикличното придвижване на добитък от зимни към летни пасища.
Трансхуманцията е древна традиция, която е играла важна роля в оформянето както на пейзажа, така и на екосистемите. Тя е била обичайна практика в южна Европа – включително в Италия, Испания и на Балканския полуостров. От 2019 г. трансхуманцията е призната от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Лешоядите, вълците и други мършоядни животни са се възползвали от трансхуманцията, тъй като по пътя често са умирали изтощени животни. Пашата е създавала мозаечен пейзаж, който е подпомагал биологичното разнообразие.
НПО-то се стреми да възроди тази древна традиция, и се надяваме това да е началото на едно ново и устойчиво възраждане